19.02.2019 г., 17:30

Един народ

561 1 0

С история вековна, чак хилядолетна

се слави до днес този малък народ.

Постигнал макар целта си заветна,

останал е той без посока, без брод.

 

А толкова страшни тегла и неволи

е борил той смело със своята сила.

За живот достоен сега пак се моли.

Защо така стана, Българио мила?

 

За всичко виновни са тез от "елита".

Това ще ти каже и невръстно дете.

Зарад тях към гибел всичко полита,

а другите са просто като стадо овце.

 

Но лесно и удобно е туй обяснение,

че всичко дължи се на шепичка хора,

които вечно си намират извинение

да кажат, че успех е всъщност позора.

 

Но къде сте вие, които ги мразите?

Питате ли как ни докараха дотука?

Защо на колене пред тях и вие лазите,

когато ще уреждат на работа внука?

 

Защо без достойнство ние живеем,

а искаме всеки закона да спазва?

Защо все за чужди успехи милеем,
а нашите все търпим да погазват?


Не може вечно да си с оправдание,

че друг е по-голям престъпник от теб.

Българино, моля, върни се в съзнание,

аз знам, че крадеш не просто за хлеб!

 

Грозно и жалко е туй да го казвам

и срам ме е, честно, от наште деди.

Никой не търся сега да наказвам,

но трябва да спрем вече тия беди!

 

Защото има много хора достойни,

натикани умело във ъглите тъмни.

Не е нужно те да мрат като воини,

но могат да качват пътища стръмни.

 

Талантът неземен в кръвта му тече

на нашия объркан, странен народ.

Бездарникът винаги ще го отрече,
защото е свикнал да влачи хомот.
 

Затуй днес защо не покажете вие,

че може и честно човек да живее?

Като в себе си всеки сам го открие,

започва да вижда и в друг то къде е.

 

Така само ние ще успеем ги спрем -

онези, които безчинствата вършат.

И колкото по-рано това разберем,
толкоз по-малко ще има и мърша!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрин Байков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...