Един не плаче
Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично,
горим като малки деца.
Такъв е живота,
понявга с охота
разбиваме свойте мечти.
Канони рушим,
а нощем не спим,
притихнали, дебнем зори.
В дни динамични,
инстинкти първични,
моралa поставят в капан.
Скъсани струни,
човеци - маймуни
се давят в живот - океан.
Норми забравени,
хора удавени,
всико край теб се руши...
Има обаче
един да не плаче -
брои отлетели души.
Тъпи проблеми
на гадното време,
нерви, лъжи и крадци...
Безброй интереси,
замесили стреса,
ни правят на слепи овци.
Дори не разбирам,
как бавно отмират
приятелство, братсто, любов...
Как всеки се мъчи
в калта да те стъпче,
за левче, на бой е готов.
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично,
горим като малки деца.
Такъв е живота,
понявга с охота
разбиваме свойте мечти.
Канони рушим,
а нощем не спим,
притихнали, дебнем зори.
В дни динамични,
инстинкти първични,
моралa поставят в капан.
Скъсани струни,
човеци - маймуни
се давят в живот - океан.
Норми забравени,
хора удавени,
всико край теб се руши...
Има обаче
един да не плаче -
брои отлетели души.
Тъпи проблеми
на гадното време,
нерви, лъжи и крадци...
Безброй интереси,
замесили стреса,
ни правят на слепи овци.
Дори не разбирам,
как бавно отмират
приятелство, братсто, любов...
Как всеки се мъчи
в калта да те стъпче,
за левче, на бой е готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
