Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега,
и аз от нежност съм пиян,
но вятърът върти, а с него
светът върти се неразбран...
Все още много огън има
в огнището на Есента,
а със предчувствие за зима –
затрупваме го с пепелта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация