21.01.2014 г., 22:58

Един осъзнал се не прави Революция!

592 0 4

Ученик съм аз свободен,
но не чувствам тази свобода.

Сякаш нещо тежи на гърдите.
Сякаш с магични окови са ме оковали.
 

Как да опиша живота ми беден,
всичко останало ми стига само
единствено да съм
 свободен!
 

Но изведнъж едно чувство ми разкри,
че тези окови магични ги държи тиранин,
подлец властен.
 Докато се осъзная аз вече падам в пропаст голяма.
                                                                                      Малко
                                                                                                по
                                                                                                   малко. 
   И докато се осъзная, аз искам да съм наистина
                                                                                       свободен!
 Падайки, се хванах за клон
                                    счупих оковите магични, с магията на силната воля
                                        и почнах нагоре да се изкачвам стремглаво към светлината,
                                                                                                                                                нагоре.
Но нещо почна сякаш да тежи,
                нещо ужасно силно за краката започна да ме дърпа.
 

Поглеждам надолу - куче ужасно,
                       гадно в сини дрехи събрано
                                      и в ръката златна значка.
                                                     със силен глас ми кресна
                                                                                             -СТОЙ-
                                                                                                    не можеш да си свободен
                                                                   идвай директно в затвора със мене сега...
 

... Събудих се, сега разбирам, това не бе сън,
                                                                  а срещнах
                                                                       моята неоспорима съдба
                                                                            и на други, като мене вършейки
                                                                                 за благото на "държавата"                                                                                                                                          революционни дела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, една птичка - пролет не прави.
  • Благодаря ви !
  • Боромир безспорно е прав! Трябва силна волева работа над стиха, но идеята я има! Хвани се за този як клон в творбата ти и се изкатери до върха на поетичното дърво /обещавам ти прекрасна гледка!/: "Как да опиша живота ми беден,
    всичко останало ми стига само
    единствено да съм
    свободен!" Успех! ... Ще успееш!
  • Да.
    Ще го оценя, защото харесвам бунта - в идеята, в подредбата, в рисунката, на улицата. Харесвам смелостта и искреноста.

    Като поезия имаш обаче още МНОГО да работиш.
    Поезията е израз на спонтанно чувство, на което придаваш словесен израз. Силният израз идва от използването на малкото, но най-точни или въздействащи думи.
    Споделял съм го и с други приятели - преосмисляйте стиха си. Не бързайте да го публикувате. Изчакайте ден и пак го прегледайте. Претегляйте думите. Търсете синоними, алегории, чистете повторенията и разсейващите концентрацията теми и образи. По добре да изрежеш половината, отколкото да сложиш МНОГО... Толкова (поне според мен ).

    Успех!

    Защото въпреки всичките ми приказки - искреността и чувството са най-важни!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...