Ученик съм аз свободен,
но не чувствам тази свобода.
Сякаш нещо тежи на гърдите.
Сякаш с магични окови са ме оковали.
Как да опиша живота ми беден,
всичко останало ми стига само
единствено да съм
свободен!
Но изведнъж едно чувство ми разкри,
че тези окови магични ги държи тиранин,
подлец властен.
Докато се осъзная аз вече падам в пропаст голяма.
Малко
по
малко.
И докато се осъзная, аз искам да съм наистина
свободен!
Падайки, се хванах за клон
счупих оковите магични, с магията на силната воля
и почнах нагоре да се изкачвам стремглаво към светлината,
нагоре.
Но нещо почна сякаш да тежи,
нещо ужасно силно за краката започна да ме дърпа.
Поглеждам надолу - куче ужасно,
гадно в сини дрехи събрано
и в ръката златна значка.
със силен глас ми кресна
-СТОЙ-
не можеш да си свободен
идвай директно в затвора със мене сега...
... Събудих се, сега разбирам, това не бе сън,
а срещнах
моята неоспорима съдба
и на други, като мене вършейки
за благото на "държавата" революционни дела!
© Васил Христов Всички права запазени