Jan 21, 2014, 10:58 PM

Един осъзнал се не прави Революция!

  Poetry
593 0 4

Ученик съм аз свободен,
но не чувствам тази свобода.

Сякаш нещо тежи на гърдите.
Сякаш с магични окови са ме оковали.
 

Как да опиша живота ми беден,
всичко останало ми стига само
единствено да съм
 свободен!
 

Но изведнъж едно чувство ми разкри,
че тези окови магични ги държи тиранин,
подлец властен.
 Докато се осъзная аз вече падам в пропаст голяма.
                                                                                      Малко
                                                                                                по
                                                                                                   малко. 
   И докато се осъзная, аз искам да съм наистина
                                                                                       свободен!
 Падайки, се хванах за клон
                                    счупих оковите магични, с магията на силната воля
                                        и почнах нагоре да се изкачвам стремглаво към светлината,
                                                                                                                                                нагоре.
Но нещо почна сякаш да тежи,
                нещо ужасно силно за краката започна да ме дърпа.
 

Поглеждам надолу - куче ужасно,
                       гадно в сини дрехи събрано
                                      и в ръката златна значка.
                                                     със силен глас ми кресна
                                                                                             -СТОЙ-
                                                                                                    не можеш да си свободен
                                                                   идвай директно в затвора със мене сега...
 

... Събудих се, сега разбирам, това не бе сън,
                                                                  а срещнах
                                                                       моята неоспорима съдба
                                                                            и на други, като мене вършейки
                                                                                 за благото на "държавата"                                                                                                                                          революционни дела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, една птичка - пролет не прави.
  • Благодаря ви !
  • Боромир безспорно е прав! Трябва силна волева работа над стиха, но идеята я има! Хвани се за този як клон в творбата ти и се изкатери до върха на поетичното дърво /обещавам ти прекрасна гледка!/: "Как да опиша живота ми беден,
    всичко останало ми стига само
    единствено да съм
    свободен!" Успех! ... Ще успееш!
  • Да.
    Ще го оценя, защото харесвам бунта - в идеята, в подредбата, в рисунката, на улицата. Харесвам смелостта и искреноста.

    Като поезия имаш обаче още МНОГО да работиш.
    Поезията е израз на спонтанно чувство, на което придаваш словесен израз. Силният израз идва от използването на малкото, но най-точни или въздействащи думи.
    Споделял съм го и с други приятели - преосмисляйте стиха си. Не бързайте да го публикувате. Изчакайте ден и пак го прегледайте. Претегляйте думите. Търсете синоними, алегории, чистете повторенията и разсейващите концентрацията теми и образи. По добре да изрежеш половината, отколкото да сложиш МНОГО... Толкова (поне според мен ).

    Успех!

    Защото въпреки всичките ми приказки - искреността и чувството са най-важни!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....