21 ene 2014, 22:58

Един осъзнал се не прави Революция!

  Poesía
596 0 4

Ученик съм аз свободен,
но не чувствам тази свобода.

Сякаш нещо тежи на гърдите.
Сякаш с магични окови са ме оковали.
 

Как да опиша живота ми беден,
всичко останало ми стига само
единствено да съм
 свободен!
 

Но изведнъж едно чувство ми разкри,
че тези окови магични ги държи тиранин,
подлец властен.
 Докато се осъзная аз вече падам в пропаст голяма.
                                                                                      Малко
                                                                                                по
                                                                                                   малко. 
   И докато се осъзная, аз искам да съм наистина
                                                                                       свободен!
 Падайки, се хванах за клон
                                    счупих оковите магични, с магията на силната воля
                                        и почнах нагоре да се изкачвам стремглаво към светлината,
                                                                                                                                                нагоре.
Но нещо почна сякаш да тежи,
                нещо ужасно силно за краката започна да ме дърпа.
 

Поглеждам надолу - куче ужасно,
                       гадно в сини дрехи събрано
                                      и в ръката златна значка.
                                                     със силен глас ми кресна
                                                                                             -СТОЙ-
                                                                                                    не можеш да си свободен
                                                                   идвай директно в затвора със мене сега...
 

... Събудих се, сега разбирам, това не бе сън,
                                                                  а срещнах
                                                                       моята неоспорима съдба
                                                                            и на други, като мене вършейки
                                                                                 за благото на "държавата"                                                                                                                                          революционни дела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, една птичка - пролет не прави.
  • Благодаря ви !
  • Боромир безспорно е прав! Трябва силна волева работа над стиха, но идеята я има! Хвани се за този як клон в творбата ти и се изкатери до върха на поетичното дърво /обещавам ти прекрасна гледка!/: "Как да опиша живота ми беден,
    всичко останало ми стига само
    единствено да съм
    свободен!" Успех! ... Ще успееш!
  • Да.
    Ще го оценя, защото харесвам бунта - в идеята, в подредбата, в рисунката, на улицата. Харесвам смелостта и искреноста.

    Като поезия имаш обаче още МНОГО да работиш.
    Поезията е израз на спонтанно чувство, на което придаваш словесен израз. Силният израз идва от използването на малкото, но най-точни или въздействащи думи.
    Споделял съм го и с други приятели - преосмисляйте стиха си. Не бързайте да го публикувате. Изчакайте ден и пак го прегледайте. Претегляйте думите. Търсете синоними, алегории, чистете повторенията и разсейващите концентрацията теми и образи. По добре да изрежеш половината, отколкото да сложиш МНОГО... Толкова (поне според мен ).

    Успех!

    Защото въпреки всичките ми приказки - искреността и чувството са най-важни!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....