Един от Миговете
Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси.
Разтърси ме порой от дива болка.
И нещо в мен го молеше да спре.
А нещо продължаваше да иска...
(Удавница в безмилостно море,
усетила безумството на риска.)
Докоснаха се устни и ресници,
и дъх, и пулс... До писък. И до транс...
Наблизо някъде изпърха птица.
Безгрижен плясък прелетя над нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
