Ти сто на сто не си такъв.
От мене бе измислен.
Във вените със синя кръв,
мъжкар, галантен, искрен.
Вмених ти качества безброй:
Най-Нежен, Най-Достоен.
Ти стана главният герой
на сънищата мои.
За тебе режисирах аз
безкрайни монолози.
Ти беше Рицар с тъмна власт
над тайните чертози
на влюбената ми душа.
Бе Ангелът-Спасител.
Оказа се, че пак греша.
Случаен посетител
си бил в двореца ми "Любов".
Но още не е късно...
Аларма с механизъм нов
ще сложа. Ще насъскам
две кучета огромни, зли -
срещу крадци пазачи.
Обичай ме сега! Или
през прага не прекрачвай...
Благодаря на Гергана Иванова ( ria ) за предложението
© Нина Чилиянска Всички права запазени