12.11.2025 г., 20:26

Един поет (какъв Тома Неверни)

113 0 0

Измръзнах, а уж още не е зима.

Под шапка скрил ушите, оглуша

народът ни. И все съгласно кима.

Цял куп марионетки – без душа.

 

А в пропасти все влиза и излиза,

послушно стадо. А овчарят – сляп.

Дадеш я даром сетната си риза,

броиш полека центове. За хляб.

 

Не пипат ли колата и дома ти,

да става по света каквото ще.

Да интересът вечно феса клати,

не те интересува. Въобще.

 

Промоциите, петъците черни,

завързват ти очите, като с креп...

Един поет (какъв Тома Неверни)

главата си залага вместо теб.

 

А вълците? Живеят си по вълчи,

най-силният не винаги е пръв.

Овцата няма как да се опълчи,

не помни, че била е нявга лъв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...