Един поет (какъв Тома Неверни)

Измръзнах, а уж още не е зима.

Под шапка скрил ушите, оглуша

народът ни. И все съгласно кима.

Цял куп марионетки – без душа.

А в пропасти все влиза и излиза,

послушно стадо. А овчарят – сляп.

Дадеш я даром сетната си риза,

броиш полека центове. За хляб.

Не пипат ли колата и дома ти,

да става по света каквото ще.

Да интересът вечно феса клати,

не те интересува. Въобще.

Промоциите, петъците черни,

завързват ти очите, като с креп...

Един поет (какъв Тома Неверни)

главата си залага вместо теб.

А вълците? Живеят си по вълчи,

най-силният не винаги е пръв.

Овцата няма как да се опълчи,

не помни, че била е нявга лъв.