9.12.2022 г., 12:56  

Един познат сюжет

697 3 10

След края на войните

по нашите земи

един юнак - в звездите 

убежище откри!

 

Той стъпи на планета

с вода и кислород.

С пустини и с полета

изпълнени с живот.

 

Там, бързо проектира 

за себе си подслон;

Нанесе се в квартира

от пясък и бетон.

 

Започна… да борави

със кукли за любов.

След месец си направи

и гьол за риболов.

 

Той бързо асфалтира

пътеките с асфалт.

Пък двора си павира 

с павета от базалт.

 

Издигна… катедрала 

и много хубав мол,

със атомна централа

и цех за алкохол!

 

И животът му потръгна

под звездното небе!

Копнежите си сбъдна!

Живееше добре.

 

Но ето че - на пясъка

под цветната дъга

пристигна с гръм и трясък

красавица - една!

 

Съблече се по бански,

показа дълъг крак!

Покани на шампанско

щастливия юнак.

 

А юнакът… запремига

пред голото моме.

Захвърли свойта книга,

наряза в миг мезе,

 

и седна край момето

усмихнат и напет.

И повтори - общо-взето

един познат сюжет

 

със ябълки, със змии

и смокинови листа.

И със всички - поразии

породени от греха!

 

 

Юри

Йовев

Декември

2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...