Един прекрасен ден
Вървя и се усмихвам на всички минувачи.
Едни усмивката ми връщат,
други гледат на страни.
А аз си тананикам и по улицата крача,
сега, когато есента на прага ни стои.
Усмихвам се,
макар че лятото си тръгва.
И става все по-къс денят.
И мокри пейките, самотни са по градските алеи.
А в шадравана не тече вода.
Усмихвам се,
на този аромат на круши, грозде и на плесен.
На пъстрите баири с есенни листа.
Усмихвам се
и на дъжда, на неговата тиха песен,
на жици натежали от накацалите птици
и на отлитащи ята.
Усмихвам се
и не тъгувам за горещо страстно лято.
На дъжд метеоритен не държа.
Аз знам, и есента на топлина богата е.
Усмихвам се и продължавам да вървя.
Минавам бодро покрай кестените зрели.
Прибирам в джоба си един от тях.
Усмихвам се и сякаш минутите са спрели.
Усмихвам се.
Да, есен е! Аз есенна любов си пожелах.
Откривам любовта в очите на случаен непознат.
В сребристите коси на старец.
В ритъма на този град и онзи аромат
на пушек, в телефонно позвъняване.
В целувка за сбогуване на двама млади,
които се надяват за вечност тя да е печат.
Открих я и в графита на олющена фасада.
Усмихвам се. Прекрасен е денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
