Един приятел...
На Стоян!!!
Един незабравим приятел...
Питат ме отново - "Защо си тъжен?
И защо очите ти са пълни със сълзи?"
- Ах, вече зная, животът понякога е злобен
и отнема ни най-скъпите души,
затова и аз сега тъжа...
Един приятел - само как ми липсва,
мисля си, не само и на мен...
Понякога спомени във нас възкръсват -
и всеки става малко променен,
защото тъжни чувства ни разкъсват.
Без теб нашите сърца са някак празни,
липсва ни всичко свързано със теб, Стояне,
и всичките ни думи сякаш са напразни,
пред светлата ти памет само се прекланяме,
ние винаги за тебе ще си спомняме...
04.V.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Кузев Всички права запазени