На Стоян!!!

Един незабравим приятел...

Питат ме отново - "Защо си тъжен?

И защо очите ти са пълни със сълзи?"

- Ах, вече зная, животът понякога е злобен

и отнема ни най-скъпите души,

затова и аз сега тъжа...

Един приятел - само как ми липсва,

мисля си, не само и на мен...

Понякога спомени във нас възкръсват -

и всеки става малко променен,

защото тъжни чувства ни разкъсват.

Без теб нашите сърца са някак празни,

липсва ни всичко свързано със теб, Стояне,

и всичките ни думи сякаш са напразни,

пред светлата ти памет само се прекланяме,

ние винаги за тебе ще си спомняме...

04.V.2011