May 5, 2011, 8:56 PM

Един приятел...

  Poetry » Other
946 0 1

На Стоян!!!

Един незабравим приятел...

 

Питат ме отново - "Защо си тъжен?

И защо очите ти са пълни със сълзи?"

- Ах, вече зная, животът понякога е злобен

и отнема ни най-скъпите души,

затова и аз сега тъжа...

 

Един приятел - само как ми липсва,

мисля си, не само и на мен...

Понякога спомени във нас възкръсват -

и всеки става малко променен,

защото тъжни чувства ни разкъсват.

 

Без теб нашите сърца са някак празни,

липсва ни всичко свързано със теб, Стояне,

и всичките ни думи сякаш са напразни,

пред светлата ти памет само се прекланяме,

ние винаги за тебе ще си спомняме...

 

04.V.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...