17.01.2024 г., 10:59

Един щастлив ден

716 3 2

ЕДИН ЩАСТЛИВ ДЕН

 

... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,

и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,

във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,

на кръст преля шише менте мерло – за упокой на вечните си хора,

във секъндхенда купи ризка – беж, и зимно панталонче куча марка,

и най-подир успя да дочетеш Гюстав Флобер на пейката си в парка,

 

на просяка пред храма пусна грош, два задели – за цветето на мама,

и леко трезвен варненски сархош, изпи патронче водка двеста грама,

това ли твоят мил животец бе? – дойде, видя – и сетне си отиде,

офейка – дим от скъсано кюмбе – над спуканите твои керемиди,

в солчица топна своя чер комат и си го делна с мравката безмълвна –

един щастливец в лудналия свят, за миг поспрял под залеза на хълма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С такава поезия денят винаги е щастлив
  • в солчица топна своя чер комат и си го делна с мравката безмълвна –
    един щастливец в лудналия свят, за миг поспрял под залеза на хълма.

    Неподражаем!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...