Един въпрос
575
0
1
Гледах я аз
майка с количка.
Тросната винаги
нейна привичка.
Кара се тя
на детето без срам.
Тук сбърка,
грешка имаш там.
Детето порасна
но майката - не.
Всяка минута викаше
да се спре.
Мъжът, голям и вече
непукист, обърна се към
нея с поглед присвит.
Майко, ти винаги
до мен си била.
Но днес ще ти кажа
истина една.
Не знам аз без тебе
какво щях да бъда,
но не бях.
И един въпрос:
Нима не съм станал
аз от първороден грях?
А грехът е, майко,
плодът на грешка
и днес без нея
аз нямаше да съм
насреща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Неделев Всички права запазени
Децата си остават деца за родителите.
