15.01.2014 г., 21:40 ч.  

Един въпрос 

  Поезия » Друга
403 0 1

Гледах я аз 

майка с количка.

Тросната винаги

нейна привичка.

Кара се тя

на детето без срам.

Тук сбърка,

грешка имаш там.

Детето порасна

но майката - не. 

Всяка минута викаше

да се спре.

Мъжът, голям и вече 

непукист, обърна се към 

нея с поглед присвит. 
Майко, ти винаги 

до мен си била.
Но днес ще ти кажа

истина една.
Не знам аз без тебе

какво щях да бъда,

но не бях.
И един въпрос:
Нима не съм станал

аз от първороден грях? 

А грехът е, майко,

плодът на грешка

и днес без нея

аз нямаше да съм 

насреща!

© Красимир Неделев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет! Добре дошъл в сайта!

    Детето порасна
    но майката - не.

    Не са малко такива случаиДецата си остават деца за родителите.
    Защо е в Бели стихове? Римувано е, без ритъм, а трябва да е обратното.
Предложения
: ??:??