20.11.2023 г., 6:04

Единосъщно

554 1 8

 

 

Няма полза да се суетя,
следвайки щъпукащото време.
И в мечтите мога да летя,
даже и съня ми да отнеме.

 

Вярата не е на килограм.
Силата не може се прекърши.
Любовта, която ще раздам,
с края ми не бива да привърши.

 

Превърни я в снопче светлина,
озари сърдечната посока.
За любов прогледне ли света,
чезнат греховете и порока.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иржи! Наваксвай бързо!
  • Да знаеш,Светле, чета ти всичко, но не всякога смогвам, особено като ми се съберат повече след малко отсъствие или са от ония, за които нямам думи..
    А твоята муза е станала много активна, за разлика от моята...
  • Приеми поздравите ми, Петя. ⚘
  • Доче, щастлива съм, когато ме навестяваш.💌
  • "Любовта, която ще раздам,
    с края ми не бива да привърши."

    Аплодисменти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...