Единствен за моето още
Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея,
най-много ако вече не заплача
за лудостите преходни и дребни,
за счупените приживе играчки.
На вятъра неясните посоки
ще искат най-изисканата струна,
но пиеща от слънчевите сокове,
душа душата тихо ще целуне.
Когато есен вече заподсмърча,
ще пожълтят музика и ноти,
а паяче с усмивката си тънка
по зимната ни люлка ще работи.
Вземи за огън блясък от окото
и запали последната магия,
в която съм те криела, защото...
след арфата не мога да те скрия.
Свързани произведения
Коментари
-
Магьосница си, Рени! Това е!
-
Благодаря, Меги...
-
"тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят"
Хареса ми, Райна! -
Благодаря ви, приятели! Хубава вечер да имате!
-
"...но пиеща от слънчевите сокове,
душа душата тихо ще целуне."
Красота! -
Много е красиво Райне!
Вълшебство и магия е твоята поезия!
Участвай в някой конкурс, ще го спечелиш моментално!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
