RainaVakova
413 2666
6.08.2019 г., 16:03 ч.

Единствен за моето още 

  Поезия » Любовна
386 4 6

Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.

И ти ми вярвай също като нея,
най-много ако вече не заплача
за лудостите преходни и дребни,
за счупените приживе играчки.

На вятъра неясните посоки 
ще искат най-изисканата струна,
но пиеща от слънчевите сокове,
душа душата тихо ще целуне.

Когато есен вече заподсмърча,
ще пожълтят музика и ноти,
а паяче с усмивката си тънка
по зимната ни люлка ще работи.

Вземи за огън блясък от окото
и запали последната магия,
в която съм те криела, защото...
след арфата не мога да те скрия.

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Магьосница си, Рени! Това е!
  • Благодаря, Меги...
  • "тревата е пораснала до арфа
    и пръстите ми върху нея свирят"
    Хареса ми, Райна!
  • Благодаря ви, приятели! Хубава вечер да имате!
  • "...но пиеща от слънчевите сокове,
    душа душата тихо ще целуне."
    Красота!
  • Много е красиво Райне!
    Вълшебство и магия е твоята поезия!
    Участвай в някой конкурс, ще го спечелиш моментално!
Предложения
: ??:??