Единствен за моето още
Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея,
най-много ако вече не заплача
за лудостите преходни и дребни,
за счупените приживе играчки.
На вятъра неясните посоки
ще искат най-изисканата струна,
но пиеща от слънчевите сокове,
душа душата тихо ще целуне.
Когато есен вече заподсмърча,
ще пожълтят музика и ноти,
а паяче с усмивката си тънка
по зимната ни люлка ще работи.
Вземи за огън блясък от окото
и запали последната магия,
в която съм те криела, защото...
след арфата не мога да те скрия.
