7.06.2013 г., 19:20 ч.

Единствена 

  Поезия » Любовна
841 1 2

За това, което остана от огъня

………………………………

В мъглата

от чувства и мисли

ти блестиш

и оставаш единствена.

За теб не е нужно да мисля.

Теб те чувствам,

по-близка от истина,

по-топла от огън…

… единствено,

неизгасващо в сърцето ми

пламъче.

Някъде свито и скътано.

Завинаги там.

За да стопля

това, което остана от огъня.

© Митко Донев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??