За това, което остана от огъня
………………………………
В мъглата
от чувства и мисли
ти блестиш
и оставаш единствена.
За теб не е нужно да мисля.
Теб те чувствам,
по-близка от истина,
по-топла от огън…
… единствено,
неизгасващо в сърцето ми
пламъче.
Някъде свито и скътано.
Завинаги там.
За да стопля
това, което остана от огъня.
© Митко Донев All rights reserved.
Хареса ми!