Jun 7, 2013, 7:20 PM

Единствена 

  Poetry » Love
842 1 2

За това, което остана от огъня

………………………………

В мъглата

от чувства и мисли

ти блестиш

и оставаш единствена.

За теб не е нужно да мисля.

Теб те чувствам,

по-близка от истина,

по-топла от огън…

… единствено,

неизгасващо в сърцето ми

пламъче.

Някъде свито и скътано.

Завинаги там.

За да стопля

това, което остана от огъня.

© Митко Донев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??