За това, което остана от огъня
………………………………
В мъглата
от чувства и мисли
ти блестиш
и оставаш единствена.
За теб не е нужно да мисля.
Теб те чувствам,
по-близка от истина,
по-топла от огън…
… единствено,
неизгасващо в сърцето ми
пламъче.
Някъде свито и скътано.
Завинаги там.
За да стопля
това, което остана от огъня.
© Митко Донев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
