Защо засвети нощем сред звездите,
сега не спирам с болката да плача.
Аз вече съм почерненият от смъртта ти скитник
и все боли към спомена да крача.
Тъй все вали небето ми в очите,
че нямам днес лечебното ти рамо.
Понеже толкоз рано ти отлитна,
една-единствена, която не прежалих!
Съгласна съм - силно, тъжно и прекрасно поднесено!