nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
2.05.2017 г., 15:50 ч.

Единствена моя несподелена любов 

  Поезия » Друга
422 3 8

Не съм ти любимка, а аз те обичам.
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.

 

Прегръщам те здраво, с нежност обличам
самотно прегърбените ти рамене.
Но само гневът ти така си навличам
и с удар премерен съм на колене.

 

Изглаждам ти бръчките, рисувам усмивка.
Във тъмното паля ти от моята свещ.
Изгарям си раните, нашепвам молитва.
Затоплям ти дланите с дъха си горещ.

 

И с вяра, надежда, сълзи, благослов –
до дъно раздавам се аз, без остатък.
Дълбаеш в душата ми ти със длето,
отнемаш и оставяш си твой отпечатък.

 

Безмилостен, яростен, тъжен, суров –
за мен си остана, как да кажа, до гроб –
единствена моя несподелена любов.
И тъй ще си тръгна от тебе, Живот.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

26/04/2014

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??