Една си майка имам,
живот от нея аз получих,
любов и щастие от нея взимам,
да не се предавам се научих!
Всеки споделен миг с нея е чудесен,
но тя ми липсва страшно много,
защото ще се върне от гурбет наесен,
без мойта майка съм дете безного...
Тя ме гледа като цвете в саксия!
Е, не съм достатъчно послушна,
все ще направя някоя бъркотия,
но в момента ти пращам целувка въздушна!
Искам да си тук при мен, мила мамо,
да споделя моята болка в сърцето,
да поплача на твоето рамо
за хората, които искам да върна от небето!
© Добромира Тодорова Всички права запазени