28.05.2013 г., 13:44

Единствената муза

1.1K 0 1

Единствената муза

 

Ти си единствената муза, която ме усмихва.
Моят изгрев, залез и загадъчна луна.
Ти си любовта в сърцето ми, която не утихва,
облечена в римите ми, женска красота.
Няма по-добра от теб за мен.
Ти си моите мечти, осъществени в едно.
Нескопосаният ми характер за теб е пригоден
и лепнат всеки ден, като най-упоритото петно.
Знам, че понякога ти писвам и си заслужавам мисленето,
но от любов съм оглупял и полудял на ен-та степен.
И втренчен в малките неща, забравям смислените,
облечен в детското си его, по желание с теб обременен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...