May 28, 2013, 1:44 PM

Единствената муза

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Единствената муза

 

Ти си единствената муза, която ме усмихва.
Моят изгрев, залез и загадъчна луна.
Ти си любовта в сърцето ми, която не утихва,
облечена в римите ми, женска красота.
Няма по-добра от теб за мен.
Ти си моите мечти, осъществени в едно.
Нескопосаният ми характер за теб е пригоден
и лепнат всеки ден, като най-упоритото петно.
Знам, че понякога ти писвам и си заслужавам мисленето,
но от любов съм оглупял и полудял на ен-та степен.
И втренчен в малките неща, забравям смислените,
облечен в детското си его, по желание с теб обременен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...