slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
10.10.2017 г., 11:03 ч.

Единственият 

  Поезия » Любовна
532 3 6

Уморен си, нали?

Денят беше тежък.

Ела, полегни.

Ще те завия с надежда.

Ще пришия криле

в съня да летиш на високо,

а ти търсиш къде

да направиш гнездото на охлюв.

Да се свиеш в кълбо

далеч от тревоги и грижи.

Не, не искам! Недей!

Та нали все още сме живи?

Нека има обич и плам,

и летеж, и падане ниско.

Не, не искам да знам,

просто нека сме дръзки.

Нека бъдем едно

в победа и поражения тежки.

Аз съм просто жена

във ръцете ти нежни и жежки.

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.

Ела, полегни,

ще те обвия в надежда.

Ще те опия с любов

и крила ще пришия.

Ти си моя живот -

единствен мой, мили!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??