Единственият
Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни.
Ще те завия с надежда.
Ще пришия криле
в съня да летиш на високо,
а ти търсиш къде
да направиш гнездото на охлюв.
Да се свиеш в кълбо
далеч от тревоги и грижи.
Не, не искам! Недей!
Та нали все още сме живи?
Нека има обич и плам,
и летеж, и падане ниско.
Не, не искам да знам,
просто нека сме дръзки.
Нека бъдем едно
в победа и поражения тежки.
Аз съм просто жена
във ръцете ти нежни и жежки.
Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни,
ще те обвия в надежда.
Ще те опия с любов
и крила ще пришия.
Ти си моя живот -
единствен мой, мили!
© Слава Костадинова All rights reserved.
