Единствено
което в нас живее неизречено -
не Е отречено...
И затова преди да проговоря -
нека -
помълча...
..........
..........
Почувствал римата
в свещеното стенание на Тишината...
Защото само несравнимото
възнася нашите желания
и жаждата...
Защото...
само
и единствено
неотразимото
е пламъка,
със който ще се раждаме
в това,
което
ще остане
неизречено...
1988
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени