Единствено и бяло
ЕДИНСТВЕНО И БЯЛО
Кажи, каква е тая, пустата,
обратната страна на палачинката?
На мене ми е страшно вкусна
усмихнатата, със трапчинките.
За другата съвсем не мисля –
как пържи се, изгаря в огън.
Лицето трябва да е чисто!
Едно да е, за Бога!
И всичките сплетни и философии
омръзнаха ми, вярвай, много.
Кажете, братя философи,
нали едничък ни е Богът?
Да, вярвам в светлия Му лик –
безгрешен, благ и съвършен.
А онзи нека е двулик,
столик, фатално разчленен...
И искам, щом застана аз
с лицето си, единствено и бяло,
с душата си, така, пред вас,
да знаете, че винаги съм цяла.
И искам, щом застанеш ти
с лицето си, пред мен, приятел –
един и истински да си.
Не сториш ли го, си... предател!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
