29.12.2018 г., 20:36 ч.

Единствено любов остава 

  Поезия » Любовна
1651 1 2

Разделяме се с лятото полека
и пролетта отдавна е за други.
А топли са сърдечните пътеки,
които очертахме помежду ни.

И в сънищата още птици се надпяват
ръцете дирят се във тъмнината.
Единствено любов след нас остава,
когато ни подгони зимен вятър.

Знам, няма да потънат в пустотата
изречените думи, минутите на нежност.
Навярно ще поникнат със тревата –
глухарчета, полюшвани небрежно.

 

И всеки полъх ще ги носи над полето –
звездици от любов, искрици чувства.
А ангелите ще ни аплодират от небето,
където любовта е вид изкуство.




 

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??