Разделяме се с лятото полека
и пролетта отдавна е за други.
А топли са сърдечните пътеки,
които очертахме помежду ни.
И в сънищата още птици се надпяват
ръцете дирят се във тъмнината.
Единствено любов след нас остава,
когато ни подгони зимен вятър.
Знам, няма да потънат в пустотата
изречените думи, минутите на нежност.
Навярно ще поникнат със тревата –
глухарчета, полюшвани небрежно. ...