Далечна си, но всъщност си ми близка
и сякаш, че си част от мен...
И аз отдалечавам се полека
от утрото на твоя ден.
Пулсираш пагубно в душата ми
и в любовта ти аз възкръсвам...
Не зная слънцето ли си
или дълбока тъмна бездна.
Държиш ме вечно буден, в плен
на всичко свързано със теб...
Ще дочакаш ли новия ни ден,
във който ще ти подаря душата си?...