Далечна си, но всъщност си ми близка
и сякаш, че си част от мен...
И аз отдалечавам се полека
от утрото на твоя ден.
Пулсираш пагубно в душата ми
и в любовта ти аз възкръсвам...
Не зная слънцето ли си
или дълбока тъмна бездна.
Държиш ме вечно буден, в плен
на всичко свързано със теб...
Ще дочакаш ли новия ни ден,
във който ще ти подаря душата си?...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up