Една девойка с бяло колело
ЕДНА ДЕВОЙКА С БЯЛО КОЛЕЛО
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина.
Погледна ме, усмихна ми се в миг,
посестрима на пролетните хали! –
като че ли? – примрял от кеф, старик
с косиците си светли ме погали.
От нейното парфюмче "Givenchy"
загледан в обечките ѝ сребристи,
край мен дори и бризът се стишѝ!
Над пейката и брястът се разлисти.
И аз задишах с първите треви.
Отново младостта в мен вейна грива.
И аз си казах: – Карай да върви! –
животът идва! – сетне си отива.
Изпих си вече своето мерло.
Бях леко трезвен в Морската градина.
Тя – Любовта! – на бяло колело
край пейката ми в парка днес отмина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
