Една душа
Къде си ти?
Къде е допирът ти?
Къде е нежността ти?
Къде е ръката, при която отварях очи?
Къде са обятията, в които се смеех?
Къде е шепотът, носен от вятъра?
Къде е блясъкът в очите ти?
Само те биха ми върнали стария живот,
старите мечти, старите идеали.
Къде е усмивката и хубавите дни?
Няма ги слънчевите лъчи,
няма ги морските вълни.
Няма те...
Само спомени и плахи стъпки в безкрайната пустиня,
наречена от някои Живот?!
Що за живот е това
щом не мога да бъда с човека, свалял ми звезди,
шепнейки в мрака.
Огън в сърцето ми вече не тлее,
запалете го пак,
дайте ми искрица.
Събудете ме от този кошмар,
извадете мe от бездната, в която пропадам.
Една непрогледна бездна без начало и край.
Сложете край на всичко това,
то ме убива ден след ден.
Остава ми само да се моля,
да не гръмне бомбата в душата ми,
да не загубя контрол над себе си.
Едновременно ядосана и изплашена
се оставям на течението,
на юмруците на съдбата.
За Бога, разтворете океана,
нека ме погълне той!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени