Apr 5, 2009, 8:28 PM

Една душа

  Poetry » Love
925 0 0

 

Къде си ти?
Къде е допирът ти?
Къде е нежността ти?
Къде е ръката, при която отварях очи?
Къде са обятията, в които се смеех?
Къде е шепотът, носен от вятъра?
Къде е блясъкът в очите ти?
Само те биха ми върнали стария живот,
старите мечти, старите идеали.
Къде е усмивката и хубавите дни?
Няма ги слънчевите лъчи,
няма ги морските вълни.
Няма те...
Само спомени и плахи стъпки в безкрайната пустиня,
наречена от някои Живот?!

Що за живот е това
щом не мога да бъда с човека, свалял ми звезди,
шепнейки в мрака.
Огън в сърцето ми вече не тлее,
запалете го пак,
дайте ми искрица.
Събудете ме от този кошмар,
извадете мe от бездната, в която пропадам.
Една непрогледна бездна без начало и край.
Сложете край на всичко това,
то ме убива ден след ден.
Остава ми само да се моля,
да не гръмне бомбата в душата ми,
да не загубя контрол над себе си.
Едновременно ядосана и изплашена
се оставям на течението,
на юмруците на съдбата.
За Бога, разтворете океана,
нека ме погълне той!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...