Една година без...
Ти се усмихваш.
Една година без...
И пак по старому,
реката на живота си се плиска,
отнасяйки въпроси незададени...
Една година без...
Ти се усмихваш.
А ние вече правим планове,
а в тях ти липсваш -
не че сме забравили...
Една година без... От некролога
в очите ти пробягват въпросителни.
Усетихме ли всъщност как животът
за всяко нещо има заместители?
За болката - утеха и забрава,
за мъката - на времето годините,
за празнотата - ежедневно правило -
прави това, което тя би искала.
И би направила сама, ако не беше...
Но няма я. Уроците останаха,
усмивка-спомен, стари грешки,
през сълзи смях...
Една година без...
18.07.2007 Една година без д-р Димитрова
© Дочка Василева Всички права запазени