Една история за разликата във възрастта
Тя:
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи!
Той:
Но, рожбо, спри се,
по-полека, защо се дърпаш ти така,
кое е то така нередно - мъжът е мъж,
жената е жена - тук няма власт възрастта!
Тя:
За глупава ли ти ме вземаш,
това поне ми обясни,
един такъв си, мил и щедър,
не продавам обичта си за пари!
Той:
Виж, мила моя, чуй, дете,
аз искам само на младостта покоя,
ще излъжа, ако ти кажа, че за плътта ти не изгарям,
но не аз ще те покваря!
Тя:
Ти женен си, по-малка съм от сина ти,
какво изобщо търсиш в мен,
а грехът крещи ми - само колко мил си с мен,
така се силно колебая, пусни ме, искам да сложа края!
Той:
Края... поне да сложим и началото,
така сте будни вий, децата,
а в тези твои меки устни
открих аз жената!
Тя:
Спри се, нещо не разбирам,
защо като теб не са и другите
на моите години... а само лъжат
и раняват те... нима от годините!
Той:
Мила моя, не мисли го,
с тебе сме духове два,
от различно време спрели се
и се сляли в миг от вечността!
Тя:
Ако сега се в пусна в тоя огън,
знам, ще се опаря,
питам се какво да сторя, но
колко странно... адски те желая!
Той:
Във тебе аз виждам дъщерята,
едно лъчезарно дете,
но в очите ти чета тъгата
и болката в едно пораснало женско сърце!
Тя:
Не знам, трябва да избягам...
Той:
Моля те, поспри...
Тя:
Би трябвало да не съм в твойте ласки.
Той:
ДОВЕРИ МИ СЕ, ЗА БОГА.
Тя:
Не знам дали ще мога!
П.П.: Тази история се върти редовно пред очите ми, имам честта като барман и сервитьор да ставам свидетел на много неща... дали тя ще продължи или ще спре? Не знам, нека отговора всеки да намери сам.
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи!
Той:
Но, рожбо, спри се,
по-полека, защо се дърпаш ти така,
кое е то така нередно - мъжът е мъж,
жената е жена - тук няма власт възрастта!
Тя:
За глупава ли ти ме вземаш,
това поне ми обясни,
един такъв си, мил и щедър,
не продавам обичта си за пари!
Той:
Виж, мила моя, чуй, дете,
аз искам само на младостта покоя,
ще излъжа, ако ти кажа, че за плътта ти не изгарям,
но не аз ще те покваря!
Тя:
Ти женен си, по-малка съм от сина ти,
какво изобщо търсиш в мен,
а грехът крещи ми - само колко мил си с мен,
така се силно колебая, пусни ме, искам да сложа края!
Той:
Края... поне да сложим и началото,
така сте будни вий, децата,
а в тези твои меки устни
открих аз жената!
Тя:
Спри се, нещо не разбирам,
защо като теб не са и другите
на моите години... а само лъжат
и раняват те... нима от годините!
Той:
Мила моя, не мисли го,
с тебе сме духове два,
от различно време спрели се
и се сляли в миг от вечността!
Тя:
Ако сега се в пусна в тоя огън,
знам, ще се опаря,
питам се какво да сторя, но
колко странно... адски те желая!
Той:
Във тебе аз виждам дъщерята,
едно лъчезарно дете,
но в очите ти чета тъгата
и болката в едно пораснало женско сърце!
Тя:
Не знам, трябва да избягам...
Той:
Моля те, поспри...
Тя:
Би трябвало да не съм в твойте ласки.
Той:
ДОВЕРИ МИ СЕ, ЗА БОГА.
Тя:
Не знам дали ще мога!
П.П.: Тази история се върти редовно пред очите ми, имам честта като барман и сервитьор да ставам свидетел на много неща... дали тя ще продължи или ще спре? Не знам, нека отговора всеки да намери сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
