Една история за разликата във възрастта
Тя:
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи!
Той:
Но, рожбо, спри се,
по-полека, защо се дърпаш ти така,
кое е то така нередно - мъжът е мъж,
жената е жена - тук няма власт възрастта!
Тя:
За глупава ли ти ме вземаш,
това поне ми обясни,
един такъв си, мил и щедър,
не продавам обичта си за пари!
Той:
Виж, мила моя, чуй, дете,
аз искам само на младостта покоя,
ще излъжа, ако ти кажа, че за плътта ти не изгарям,
но не аз ще те покваря!
Тя:
Ти женен си, по-малка съм от сина ти,
какво изобщо търсиш в мен,
а грехът крещи ми - само колко мил си с мен,
така се силно колебая, пусни ме, искам да сложа края!
Той:
Края... поне да сложим и началото,
така сте будни вий, децата,
а в тези твои меки устни
открих аз жената!
Тя:
Спри се, нещо не разбирам,
защо като теб не са и другите
на моите години... а само лъжат
и раняват те... нима от годините!
Той:
Мила моя, не мисли го,
с тебе сме духове два,
от различно време спрели се
и се сляли в миг от вечността!
Тя:
Ако сега се в пусна в тоя огън,
знам, ще се опаря,
питам се какво да сторя, но
колко странно... адски те желая!
Той:
Във тебе аз виждам дъщерята,
едно лъчезарно дете,
но в очите ти чета тъгата
и болката в едно пораснало женско сърце!
Тя:
Не знам, трябва да избягам...
Той:
Моля те, поспри...
Тя:
Би трябвало да не съм в твойте ласки.
Той:
ДОВЕРИ МИ СЕ, ЗА БОГА.
Тя:
Не знам дали ще мога!
П.П.: Тази история се върти редовно пред очите ми, имам честта като барман и сервитьор да ставам свидетел на много неща... дали тя ще продължи или ще спре? Не знам, нека отговора всеки да намери сам.
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи!
Той:
Но, рожбо, спри се,
по-полека, защо се дърпаш ти така,
кое е то така нередно - мъжът е мъж,
жената е жена - тук няма власт възрастта!
Тя:
За глупава ли ти ме вземаш,
това поне ми обясни,
един такъв си, мил и щедър,
не продавам обичта си за пари!
Той:
Виж, мила моя, чуй, дете,
аз искам само на младостта покоя,
ще излъжа, ако ти кажа, че за плътта ти не изгарям,
но не аз ще те покваря!
Тя:
Ти женен си, по-малка съм от сина ти,
какво изобщо търсиш в мен,
а грехът крещи ми - само колко мил си с мен,
така се силно колебая, пусни ме, искам да сложа края!
Той:
Края... поне да сложим и началото,
така сте будни вий, децата,
а в тези твои меки устни
открих аз жената!
Тя:
Спри се, нещо не разбирам,
защо като теб не са и другите
на моите години... а само лъжат
и раняват те... нима от годините!
Той:
Мила моя, не мисли го,
с тебе сме духове два,
от различно време спрели се
и се сляли в миг от вечността!
Тя:
Ако сега се в пусна в тоя огън,
знам, ще се опаря,
питам се какво да сторя, но
колко странно... адски те желая!
Той:
Във тебе аз виждам дъщерята,
едно лъчезарно дете,
но в очите ти чета тъгата
и болката в едно пораснало женско сърце!
Тя:
Не знам, трябва да избягам...
Той:
Моля те, поспри...
Тя:
Би трябвало да не съм в твойте ласки.
Той:
ДОВЕРИ МИ СЕ, ЗА БОГА.
Тя:
Не знам дали ще мога!
П.П.: Тази история се върти редовно пред очите ми, имам честта като барман и сервитьор да ставам свидетел на много неща... дали тя ще продължи или ще спре? Не знам, нека отговора всеки да намери сам.
© Ирена All rights reserved.
