9.05.2010 г., 22:37

Една история за тъмните тунели

969 0 0

Една история за тъмните тунели

 

Възхищавам се на цветовете на нощта,

вървя и се лутам из тунелите на смъртта.

Пренасям жертви на духа на страданнието,

но никога на духа на отчаянието.

 

Тичам, лутам се и се боря,

но за нищо на света на глупак няма да се моля.

Голямо момиче съм - мога и сама,

на кого му пука за любовта?!

 

За тебе ли да плача - жалък си!

Не си заслужава да хабя сълзите си!

Ти си някой, който не искам да бъда,

за да тръгна по твоя път, трябва да съм луда!

 

Мразя слабаци и наивници,

отвращавам се от такива като теб - страхливци!

По-добре да умра като хлебарка,

но никога няма да стана толкова жалка.

 

Чувам удари на барабани - ехти,

няма да лъжа - тунелите са пълни с нищожни бълхи.

Такива като теб - малки, затънали, без мечти.

Това е още по-болезнено, дори от това да те боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...