Една история за тъмните тунели

Възхищавам се на цветовете на нощта,

вървя и се лутам из тунелите на смъртта.

Пренасям жертви на духа на страданнието,

но никога на духа на отчаянието.

Тичам, лутам се и се боря,

но за нищо на света на глупак няма да се моля.

Голямо момиче съм - мога и сама,

на кого му пука за любовта?!

За тебе ли да плача - жалък си!

Не си заслужава да хабя сълзите си!

Ти си някой, който не искам да бъда,

за да тръгна по твоя път, трябва да съм луда!

Мразя слабаци и наивници,

отвращавам се от такива като теб - страхливци!

По-добре да умра като хлебарка,

но никога няма да стана толкова жалка.

Чувам удари на барабани - ехти,

няма да лъжа - тунелите са пълни с нищожни бълхи.

Такива като теб - малки, затънали, без мечти.

Това е още по-болезнено, дори от това да те боли!