Една жена
Във този свят почти я няма вече
и срещнеш ли я, късметлия ще си ти.
Не я търси, ще мине време
и може късметлията пък да си точно ти!
Наричат я със думи странни,
приписват ù небесни висоти.
Делата ù разглеждат жадни,
подлагат се на огъня да ги гори.
А този огън тъй изгаря остро,
прорязва те безмилостно, без страх.
И пламъкът на огъня внезапно
превръща се във огнена стрела.
В живота, както в хубавия филм,
забива се стрелата там, където трябва.
За мерник тя използва огнен дим
от парещата страст на самотата.
За точността не искам да говоря,
в сърцето се забива таз стрела...
И питаш се каква е тази лудост твоя
късмета си да пропилееш заради една ЖЕНА!
© Александрина Георгиева Всички права запазени