3.06.2015 г., 20:20

Една жена

595 0 4

Тя много трудно навежда глава
и пред никой никога не се предава....
Тя има скромна душа и голямо сърце,
не я гледай, че на години е млада!

Възрастта понякога не отговаря,
защото най-важни са сърцето и душата,
а годините за любовта са само цифри
когато двама млади се обичат!

Младото момиче се превърна в жена
без дори да осъзнае как се случи....
Беше още твърде малка на години,
но знаеше какво и трябва и как да го получи!

Една истинска жена роди се в нея,
а аз се влюбих до полуда в нейното сърце....
И макар, че никога няма да бъде моя....
знам, че ако беше щяха да ми завиждат всички мъже!

 

 

Калоян Калинов

(02-06-2015)

 


Една от най-истинските и красиви творби които някога съм писал за жена.... Посветено специално на нея! Дори да знам, че никога няма да го прочете!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво
  • Благодаря за твоя коментар под моята творба, от интерес реших да видя и твоите - много нежна творба с оптимистична носталгия така да го нарека. Пожелавам ти от сърце да срещнеш пак такова момиче и този път наистина да си бъде твоя
  • Да, оставил си сърцето си в тази творба!
    Поздравления Калояне!
  • И макар, че никога няма да бъде моя....
    Допада ми, оставил си следа от теб

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...