17.07.2012 г., 11:54

Една жена на 55

6.3K 0 7

 

Ужасна юлска жега – не се диша.

А трябва пак за нещо  да се пише.

Но за какво?

 

Заплатите са много ниска връв –  

под нея няма  как да се провра.

Цените – те пък са висока топка:

и да се мъча,

няма как да ги надскокна.

 

С по-младите жени -

едва ли ще се справя.

А пък при старите –

при тях какво да правя?

 

И музата ми прецени:  пиши

за петдесет и пет годишните жени!

 

С какво да ги

възхваля най-напред?

Не само още хляб –

в тях има още много, много мед!

 

Страхотна възраст е това!

Не се пропуска!

И за вечеря е,  и за обяд, и за закуска!

До нея добере ли се жена - не я напуска!

 

Макар че времето   

над всичко побеждава,

жената го надхитря и успява,

от петдесет до след седемдесет,

да си остава все на петдесет!

 

Жената в тази възраст си е фина,

като добре поддържана градина.

 

В зенита на човешкия живот -

и нежен цвят е тя,  и сладък плод.

 

Без страх и риск,

че ще забременее,

и люби нежно тя, и ласкаво се смее.

 

На тази възраст тя 

със мъдрост съумява,

и своя собствен дом да управлява,

и София,  и цялата държава!

 

На петдесет и пет жените са богини -

не е възможно сам поет да ги възпее!

  

Една жена на петдесет и пет

замества две с по  двадесет и пет,

а три – с по седемнадесет години!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...