Ужасна юлска жега – не се диша.
А трябва пак за нещо да се пише.
Но за какво?
Заплатите са много ниска връв –
под нея няма как да се провра.
Цените – те пък са висока топка:
и да се мъча,
няма как да ги надскокна.
С по-младите жени -
едва ли ще се справя.
А пък при старите –
при тях какво да правя?
И музата ми прецени: пиши
за петдесет и пет годишните жени!
С какво да ги
възхваля най-напред?
Не само още хляб –
в тях има още много, много мед!
Страхотна възраст е това!
Не се пропуска!
И за вечеря е, и за обяд, и за закуска!
До нея добере ли се жена - не я напуска!
Макар че времето
над всичко побеждава,
жената го надхитря и успява,
от петдесет до след седемдесет,
да си остава все на петдесет!
Жената в тази възраст си е фина,
като добре поддържана градина.
В зенита на човешкия живот -
и нежен цвят е тя, и сладък плод.
Без страх и риск,
че ще забременее,
и люби нежно тя, и ласкаво се смее.
На тази възраст тя
със мъдрост съумява,
и своя собствен дом да управлява,
и София, и цялата държава!
На петдесет и пет жените са богини -
не е възможно сам поет да ги възпее!
Една жена на петдесет и пет
замества две с по двадесет и пет,
а три – с по седемнадесет години!
© Ангел Чортов Всички права запазени