17.07.2012 г., 11:54

Една жена на 55

6.3K 0 7

 

Ужасна юлска жега – не се диша.

А трябва пак за нещо  да се пише.

Но за какво?

 

Заплатите са много ниска връв –  

под нея няма  как да се провра.

Цените – те пък са висока топка:

и да се мъча,

няма как да ги надскокна.

 

С по-младите жени -

едва ли ще се справя.

А пък при старите –

при тях какво да правя?

 

И музата ми прецени:  пиши

за петдесет и пет годишните жени!

 

С какво да ги

възхваля най-напред?

Не само още хляб –

в тях има още много, много мед!

 

Страхотна възраст е това!

Не се пропуска!

И за вечеря е,  и за обяд, и за закуска!

До нея добере ли се жена - не я напуска!

 

Макар че времето   

над всичко побеждава,

жената го надхитря и успява,

от петдесет до след седемдесет,

да си остава все на петдесет!

 

Жената в тази възраст си е фина,

като добре поддържана градина.

 

В зенита на човешкия живот -

и нежен цвят е тя,  и сладък плод.

 

Без страх и риск,

че ще забременее,

и люби нежно тя, и ласкаво се смее.

 

На тази възраст тя 

със мъдрост съумява,

и своя собствен дом да управлява,

и София,  и цялата държава!

 

На петдесет и пет жените са богини -

не е възможно сам поет да ги възпее!

  

Една жена на петдесет и пет

замества две с по  двадесет и пет,

а три – с по седемнадесет години!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...