17 июл. 2012 г., 11:54

Една жена на 55

6.3K 0 7

 

Ужасна юлска жега – не се диша.

А трябва пак за нещо  да се пише.

Но за какво?

 

Заплатите са много ниска връв –  

под нея няма  как да се провра.

Цените – те пък са висока топка:

и да се мъча,

няма как да ги надскокна.

 

С по-младите жени -

едва ли ще се справя.

А пък при старите –

при тях какво да правя?

 

И музата ми прецени:  пиши

за петдесет и пет годишните жени!

 

С какво да ги

възхваля най-напред?

Не само още хляб –

в тях има още много, много мед!

 

Страхотна възраст е това!

Не се пропуска!

И за вечеря е,  и за обяд, и за закуска!

До нея добере ли се жена - не я напуска!

 

Макар че времето   

над всичко побеждава,

жената го надхитря и успява,

от петдесет до след седемдесет,

да си остава все на петдесет!

 

Жената в тази възраст си е фина,

като добре поддържана градина.

 

В зенита на човешкия живот -

и нежен цвят е тя,  и сладък плод.

 

Без страх и риск,

че ще забременее,

и люби нежно тя, и ласкаво се смее.

 

На тази възраст тя 

със мъдрост съумява,

и своя собствен дом да управлява,

и София,  и цялата държава!

 

На петдесет и пет жените са богини -

не е възможно сам поет да ги възпее!

  

Една жена на петдесет и пет

замества две с по  двадесет и пет,

а три – с по седемнадесет години!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...