Една китара
Една китара някъде запява,
една китара с много тъжен глас,
една китара самотата сгрява,
една китара плаче зарад нас.
И звуците от кухото й тяло
потичат огнени край нас -
едно сърце, горещо затуптяло,
усетило прощалния ни час.
И споменът далечен ще ни върне
в онзи стар, забравен днес захлас,
когато някъде една китара
предричаше любов без бряг за нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
