Една китара
Една китара някъде запява,
една китара с много тъжен глас,
една китара самотата сгрява,
една китара плаче зарад нас.
И звуците от кухото й тяло
потичат огнени край нас -
едно сърце, горещо затуптяло,
усетило прощалния ни час.
И споменът далечен ще ни върне
в онзи стар, забравен днес захлас,
когато някъде една китара
предричаше любов без бряг за нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Панайотова Todos los derechos reservados
