Една китара някъде запява,
една китара с много тъжен глас,
една китара самотата сгрява,
една китара плаче зарад нас.
И звуците от кухото й тяло
потичат огнени край нас -
едно сърце, горещо затуптяло,
усетило прощалния ни час.
И споменът далечен ще ни върне
в онзи стар, забравен днес захлас,
когато някъде една китара
предричаше любов без бряг за нас.
© Таня Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
