Една лоза ли?!
От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка.
Ти си Началото, но ти си и Края...
Удавен съм, а те пия глътка по глътка...
Какво беше Адът?! Къде ще е Рая?!
Само със поглед изтръгваш сълза,
а като падаш, не плачеш...
Ти си такава - жив сок на лоза,
ала и меч на палач си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
