19.10.2011 г., 11:20 ч.

Една лоза ли?! 

  Поезия » Любовна
659 0 7

 

От хубостта ти ще избухне Мракът.

Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.

Вият телата от дългото чакане.

Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...

 

Живот си и Смърт си от нежна прегръдка.

Ти си Началото, но ти си и Края...

Удавен съм, а те пия глътка по глътка...

Какво беше Адът?! Къде ще е Рая?!

 

Само със поглед изтръгваш сълза,

а като падаш, не плачеш...

Ти си такава - жив сок на лоза,

ала и меч на палач си...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Липсваше ми тази твоя поезия,Краси!Адмирации!
  • Силно и прочувствено пишеш,Зем!!!
  • Жане, мерси!
    Светле, все съм си същия - пазя си твоето стихо за мен - ако си го забравила, ще ти го цитирам! Ей това ти им прочети на 29, щото това си струва да речеш на някого!!!
    Минке, не е от баш най - силните, щом сте саде пет тука...
    Мария, аз не съм те приспивал, чедо...
    Елена, чест е за мен да ме следиш от съседна държава!
    Благодаря ви!
    Зем.
  • !!!...........
  • Силно многоооооооо!Харесах!
  • Краси, нещо се е случило с тебТакива стихове пишеш напоследък....!
  • Браво,Краси!!!
Предложения
: ??:??